понеделник, 20 октомври 2014 г.

Колонката на автора 20.10.14



   Изминалите дни не бяха кой знае колко обнадеждителни за България, света и родния футбол. Политика и спорт - нещата, от които разбира всеки мъж у нас(плюс жени, коли и военно дело - за по-възрастните). Нямаше как да ми убягнат при това положение като автор на сайт тип мъжко списание. 

   Стана ясно, че "светът губи битката с еболата". Не е ясно дали съществува тази битка, но все пак нашата цивилизация я губи. Или просто някой печели от това. Средностатистическият български пенсионер бе докаран почти до инфаркт при първа новина във вечерните емисии: "Ебола е на границата!". След това се оказа, че уж  в Македония някакъв англичанин бил умрял от грип, ама то всъщност не било ебола, а той по думите на лекарите бил и алкохолик последна фаза. Т.е. той е загубил битката, но не с еболата, а с нещо друго...ако е било битка изобщо. С две думи - Световната здравна организация си е ебола мамата. 

   И един плавен преход - от трагичното към тъжното(или може би смешното)...За политика този път няма да говорим, но пък ще кажем няколко думи за спорта. Григор Димитров стигна до финала на турнира в Стокхолм, но погледите май май си остават насочени към националния отбор по футбол и опитите да се доберем до третото място в групата, откъдето да се борим за бараж, откъдето пък за Европейското... Загубата ни от Норвегия не беше никаква изненада, играта беше повече от трагична и поне се затвърди едно - ние сме това, което сме(ако мога да използвам стилистиката на чичо Митко). Посредствени футболисти, играещи в посредствени отбори. Е, имаме и неиграещи дори... Втрещяващи бяха думите и на Боби Михайлов за това колко добър вратар е синът му. Но това не променя факта, че от 1 година не е помирисвал терен. Нито във Верона, нито в Мерсин. Явно не се оценява класата му. Като коментар на мача може да се каже, че най-големият израз на характер от нашите беше...реакцията на Любо Пенев при шпагата в краката му от страна на норвежки играч. Тъжно, но факт. Ел Голеадор със сигурност и на тези години би играл по-добре от Макриев. Също тъжно, но също факт.

   И като заключение - за да не ви хваща еболата и за да не се ядосвате за глупости - пийте си витамин Ц и си носете новите дрехи!

С уважение,
Ясен Крайчев

Няма коментари:

Публикуване на коментар