неделя, 16 ноември 2014 г.

Колонката на автора 17.11.14



 Радвайте се, "българи"! Кобрата загуби от Кличко! Беше нокаутиран в петия рунд! Игра супер слабо! Не беше достоен!
  Радвайте се, че вие всички сте толкова успешни, умни, интелигентни и талантливи! Колко е хубаво да се чувстваш значим, защото някой от "твоите" е бил победен... 
    Ето, ето заради това винаги ще си останем там, къде то сме. Дребни души, дребен народ. Но какво ли чудно има - отворете книгите, проучете историята. Вижте вицовете ни. Хаджи Иванчо Пенчович? "Трима българи - чета с предател"? "Аз като не съм добре и на Вуте да му е зле"? Това са всъщност реалностите. Кубрат Пулев не е прав, че сме велик народ и че не се предаваме. Не сме велик народ - ние сме сбор от хора, гледащи само собствения си интерес. И сме сеирджии. Храним се с трагедиите на богатите и неуспехите на талантливите. Обичаме силните на деня и гледаме да сме лекичко с тях, ама не много, защото утре може да се сменят. Плюем ги тайно зад гърбовете, но умираме от страх, че ще разберат. И се предаваме - предали сме се на всички фронтове - в личностен и обществен план, като политически избори, като морал и ценности. За младите са важни айфоните, парите и колите. На думи всички са стожери на високи идеали...но докато не стане дума за действия. 

   Е, Кобра...има и велики българи, но велик народ не сме. Аз те поздравявам, но не заради това, че просто си стигнал до този мач. Това е пораженческо мислене. Достоен мъж, атлет и патриот си. А то е по-ценно от парите и титлите.

С уважение,
Авторът  

Няма коментари:

Публикуване на коментар