Днес в колонката на автора искам просто да отправя поздрав към всички колеги студенти - осми декември е все пак! Желая ви весел празник, забавлявайте се, отпуснете се, ако сте преучили и се насладете на вечерта!
И тъй като знаете, че Колонката е сериозна рубрика, ми се ще да кажа още няколко думи, свързани с младите хора. Вчера бях в един мол и докато пиех кафе и чаках колата ми да бъде измита(оставих я в автомивката, иначе по принцип я мия сам) несъзнателно оглеждах и преценявах посетителите. Направи ми впечатление огромното количество деца - да, деца, на възраст между 10 и 14 години. Замислих се и ми стана тъжно. И не, не съм минал в категорията на бабите, които като мантра повтарят "ейй, ние едно време как ритахме топка, как играехме на челик и т.н." - пълни глупости, казвам аз, ако имахте Плейстейшън, Айфон и компютри, дали щяхте да играете пак на същото? Друг е въпросът тук. Става дума за ценности. Аз съм от последните набори, които всъщност имахме "нетехнологично" детство - компютрите започнаха да навлизат масово в прогимназията, качествен интернет - още по-късно. И все още играехме различните класически игри. Мечтите ни също бяха други - искахме да станем футболисти, певци, тв водещи и т.н. А какво констатирах в мола? Че днес децата искат просто да станат богати! Да, това е в основата на мечтите им. Защото, за да си купиш Ай-нещо си, да обикаляш магазините цял ден, да ядеш фроузън йогурт и кейефси, си трябват доста средства. Аз ходя в моловете рядко - когато искам да отида на кино или да купя нещо. Това е. А тези деца сигурно са там всеки ден, като харчат парите от родителите им, които определено не си позволяват всеки ден сандвичи с пържено пиле(голямата част от тях, иначе винаги се намират изключения). Стремежът към това да бъдеш е напълно заменен с този към това да имаш. И е страшно. Ако трябва да се върна към моите колеги студентите(и за да се различа от бабичките, които твърдят, че "младите са пълна скръб"), няма как да не отбележа, че този манталитет се среща и при тях. Среща се, но някак си е по-рафиниран. Та първият Макдоналдс отвори в Пловдив през 1994-а и си беше порядъчно скъпо удоволствие за тогава! Мобилните телефони първо бяха огромни и скучни, след това станаха малки и скучни, след това станаха пак големи, но по-интересни и шарени, докато в крайна сметка не се превърнаха в телевизорите, които носим по джобовете днес.
Може би трябва да кажа нещо поучително за финал...но кой съм аз, че да казвам? Аз съм просто авторът на СИЛЕН и споделям едно наблюдение. Размишленията оставям на вас. За съжаление, простото констатиране и регистриране не ми е много по вкуса, но засега оставям нещата така...
С уважение,
Ясен Крайчев
Авторът
Няма коментари:
Публикуване на коментар